Дългоочакваният концерт на Roxette заля с настроение препълнената зала „Арена Армеец”.

След 30 години на сцената групата доказа, че да „прекараш времето си” добре все още е възможно - както на сцената, така и в живота.

Мари Фредериксон, която 13 години вече се бори с рака, демонстрира силната си воля и глас, като само на по-високите тонове я подкрепяше беквокалистка. Затова пък за Пер Гесле годините сякаш нямаха значение - той подскачаше неуморно по сцената със своята китара, пеейки без грешка куплетите си.

Любимците на няколко поколения наблегнаха на старите си песни, на които публиката активно се включваше с умело припяване. „Sleeping in my car”, „Big love”, „Spending my time” отключиха купона, който бързо се нагря до максимум. Опиянението бе толкова силно (определено не само бирено), че въпреки неколкократните прекъсвания в озвучаването Мари и Пер продължаваха да пеят без звук, а присъстващите ги подкрепяха акапелно като в доброто старо време, когато техника изобщо е нямало.

Еуфорията бе съвсем естествена. Звучните, запомнящи се парчета с рок звучене и жизнено позитивни текстове естествено се продължаваха в гласа на публиката. Защото се знаеха от всички и всички знаеха кои са Roxette.

А те от своя страна бяха наясно, че са точно тук. В „междуредията” на бисовете - „Listen to your heart” и „The look”, соло китаристът изпълни две рок импровизации върху „Моя страна, моя България”.

За наша радост отмина времето, когато, забързани в турнетата си, групите преминаваха почти транзитно с по едно „We love you, Bulgaria”. Вече стана навик световни музиканти да ни поздравяват „по български”.

Защото се превърнахме в голяма гара на световния музикален влак, носещ редовни предизвикателства от вагони с меломански удоволствия.