Никой не трябва да бъде спасяван от любовта

Публикувано на: 30-11-15 10:46 в stand.bg

“Че любов не се отлага,
тя веднъж ако избяга,
де ще иде, се не знай.
Не отвръщай: време има!
Днеска ме люби, любима!
Младостта не е без край.”

я

я

я

я

я

Винаги е очароващо, когато извънстоличен театър успява да те развълнува със своя постановка и още повече, когато тя е по многократно интерпретираната „Дванайсета нощ” на Шекспир.

С разпознаваем почерк, но всеки път изненадващ с решенията си, режисьорът Петър Денчев и тук акцентира върху темата за неискреността, която сега  гравитира около въпроса „Осмеляваш ли се да обичаш и да бъдеш обичан”.

За целта той кара актьорите да „корабоплават” в търсене на сърдечните си пристанища,  но за да ги достигнат, им „налага” да преплуват един басейн разстояние. Да, обаче някои не могат, а други не желаят да се потопят, затова и сцените логично са разположени на различни нива върху кораба - басейн (сценографско решение на Елица Георгиева).

Докато един вика от палубата с патос и истерия името на любимата си, без да се осмелява да се намокри, друг/а безстрашно се потапя в дълбочините, рискувайки да остане без дъх. Трети пък лентяйстват в хипарски доспехи, одумвайки плуващите, в трепетно очакване някой да се удави. А в логиката на закона за плуване в драматургични води „мокрите чувства” са регулирани от „спасителя” Малволио (от италиански „зложелател”), който се опитва да наложи суха подреденост на свят, жадуващ да лудува.

Още с появата си Ивайло Ненов събужда искрен смях у публиката с премерените крачки на голямото си его, впито в малкия костюм. Гротесков до най-дребния нюанс, той ще разпорежда по мегафон за тишина в залата и ще лустроса до блясък любовта - такава, каквато си я представя (сцената с ябълката), а малко след като обуе прословутите си жълти чорапи, подведен от фалшивото любовно писмо, ще се окаже единственият удавен в спектакъла. Не буквално, разбира се, защото в тази алегория, той е само човекът, който пречи на останалите да изживеят своите нощ и ден „както им харесва”.

Дали с крайните емоционални преобличания и несподелени терзания на Мариана Бонева (Виола) или чрез феминисткия устрем на невъздържано преследващата целта си Елена Нацариду (Оливия); дали като бърз флирт с палави докосвания (както в началото) или в „завинаги” целунали се устни (както в края), любовта е всякак възможна.

А когато маските са свалени, дъждът завалява  в запомнящата се песен на Пламен Мирчев - Мирона. В нея всеки може да припознае себе си като млад или стар, влюбен или не, и да избере как ще обича по-нататък. Защото русенската „Дванайсета нощ” дава отговорите, от които се нуждаете, независимо дали плувате за първи или пореден път в рисковите дълбини на своето или нечие чуждо сърце.

“Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, ДТ „Сава Огнянов”, Русе

Превод: Валери Петров
Сценичен вариант и постановка: Петър Денчев
Сценография и костюми: Елица Георгиева
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Участват: Венцислав Петков, Александър Узунов, Ивайло Ненов, Ивайло Спасимиров, Иван Самоковлиев, Любомир Кънев, Йовко Кънев, Кадри Хабил, Елена Нацариду, Мариана Бонева и Мариана Крумова