Пияните

Публикувано на 09-10-17 в stand.bg

„Да обичаш печено месо и Исус
е едно и също, важното е да обичаш.
Защото Бог е любов и всичко е любов.”

Ударно и провокативно започна новият сезон в МГТ „Зад канала” с премиерния спектакъл на Явор Гърдев „Пияните” от Иван Вирипаев. Написана по поръчка за немски театър (което обяснява имената на действащите лица), пиесата счупва рамката на „послушното” клише, за да говори оголено и искрено за „живота, вселената и всичко останало”.

В осемте сцени, срещащи трезвено невъзможни персонажи, актьорите влетяват в действието, впиват се в ситуациите - газейки по гъвкаво непослушния под - за да отворят безцензурните и безусловни врати на на същността ни. От една смъртоносна котка се ражда разговор за Бог; от тежка болест - философия за лесното вземане и трудното даване; от „обичам те” на непознат - отказване от себе си и ново раждане.

Начупен на парчета, опиянен до предделириумно състояние, диалогът подскача между мантрично повтаряеми прозрения и парадоксалното отказване от логични за ситуациите теми (на ергенско парти проститутка цитира ирански филм, а в домашна атмосфера банкери разговарят за Бог и безкрайността).

Актьорите безупречно се справят с игровото натоварване, допълнено от водата, в която припадат и подгизват и нарочно затруднените движения в релефа на сцената (както винаги постигнат синхрон на Никола Тороманов с режисьора). Силните изпълнения на Светлана Янчева и Владимир Пенев (макар и с разголване малко отвъд границата на естетското), свежото присъствие на гост-актьора Иван Бърнев и цялата „зараза”, в която успяват да ни въвлекат актьорите от трупата, определено е преживяване, което дни наред не се забравя.

Тази „нова искреност”, която вълнуващо преминава през автор, режисьор и актьори и отсява сред опияненото „словоблудство” фрази като: „Ако обичаш - живееш, ако не обичаш - спиш и си парче шибан стиропор”, „Всичко трябва да върнем, до последния цент с лихвите. Тук нищо не ни принадлежи… Връщането е много трудно, защото трябва да дадеш себе си” е далеч от претенциозното размахване с пръст. Напротив. Искреността на всички нива довежда до своеобразна форма на изповед и „обелване” до душа, до смисъл, до същност.

Защото „Господ разговаря със света чрез пияните”. Вирипаев-Гърдев са доказателство за това или поне в театралния свят. А зрителят е изправен пред избора безалкохолно да си спомни своя „аз”, съблечен от социалните послушности или да изчака края на представлението и алкохолно да потъне в забрава, а защо не и в безцензурна искреност.

„Пияните” от Иван Вирипаев, МГТ „Зад канала”

Превод: Здравка Петрова
Постановка: Явор Гърдев
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Калин Николов
Участват : Светлана Янчева, Василена Атанасова, Анастасия Лютова, Христина Караиванова, Весела Бабинова, Луиза Григорова - Макариев, Владимир Пенев, Герасим Георгиев - Геро, Пенко Господинов, Иван Бърнев, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Христо Пъдев, Никола Мутафов