ФРАНКЕНЩАЙН

Публикувано на 20-10-17 в stand.bg

- Защото колкото повече чета,
разбирам колко малко знам.
Върху мен се сипят понятия:
Кой съм аз? Откъде съм?”

С адреналинна гледка в условията на игрово предизвикателна и опасно наклонена като човешкото подсъзнание сценография започна новият сезон в театър „София”.
„Франкенщайн” на режисьора Стайко Мурджев е повече от интерпретация на познатия сюжет (от Мери Шели през Ник Диър). Основната концепция е, че „злото е продукт на обществото”, в създаването на което „Бог няма нищо общо”.

В „психоаналитичния”прочит, търсещ причините вътре в нас, чудовището (силна роля на Калин Врачански) е невинно същество, дело на доктора (Росен Белов), което е чудовищно единствено външно, но не и вътрешно. Току-що родено - любознателно, четящо и комуникативно, то става жертва на нежеланието на хората да вникнат в същността му, превръщайки го в злото, което е. От липсващата вина до жестокото очовечаване, вдъхновено от неговия създател, „цивилизовалото” се чудовище ще сподели: „Постепенно се научих да руша, да унижавам, а накрая и да лъжа”.

frank2_449Мащабната, изчистена сценография на Марина Райчинова и рисковата, изключително пластична хореография на Станислав Генадиев и Виолета Витанова синхронизират и овеществяват режисьорските търсения. Подбраните „късове” от сюжета, редувани с динамично въртящата се наклонена конструкция, по която актьорите лазят, спускат се и падат, създават своеобразен съспенс, изграждащ стабилна връзка между творческите послания и зрителските емоции до края на спектакъла.

От мрачното и дълбоко начало - израз на раждането на съществото - надзъртащо в неизбродимите нива на човешката психика, дръзнала да наруши природните закони до ескалиращото напрежение (и любопитство) във финала, всеки момент е визуално изражение на режисьорските думи: „Този “Франкенщайн” е история - прима материя, разказваща за малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта. Когато се откажеш от любовта. Когато я зачеркнеш и заклеймиш. В името на егото. В името на разума. В името на самия себе си.”

И макар че не звучи съвсем ясно (както всяка постмодерна приказка), удивителното предизвикателство за сетивата, което предлага сцената на театър „София” не може да се пропусне. Особено когато грозотата и злото са така красиво „изваяни”, че започваш да разбираш коя спасителна красота е имал предвид Достоевски. Тази на изкуството.

„Франкенщайн” от Ник Диър, Театър „София”

Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография и костюми: Марина Райчинова
Композитор: Петър Дундаков
Хореография и пластика: Станислав Генадиев, Виолета Витанова
Участват: Росен Белов, Юлиян Рачков, Калин Врачански, Антон Григоров, Дария Симеонова, Мартин Гяуров, Михаил Милчев, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Симона Халачева

Leave a comment

Your comment