Деца и възрастни променят хоризонтите си, вълнуват се, плачат и се смеят, защото тя успява да достигне всеки един по уникален, свой начин. В този свободно избран час забравяш колко е (бил) задължителен Вазов, но си спомняш Илийца, която днес преминава смело бреговете на времето и пространството, за да се разкаже. И някак неусетно (пре)прочиташ разказа…

Динамиката е зашеметяваща, уважението към Патриарха - безспорно. Тъкмо ти се е отронила сълза за болното дете и ставаш седмокласник, а после чуваш как съвременна майка се бори с голямата литература.
Срещаш мнения, множество лица и накрая чуваш… Е, това ще чуете сами.

Гледам я от първата репетиция и я обичам. Познавам я и от други роли, но само тук тя „разтапя” театроведската ми критичност.

Така и не намерих Нора на Ибсен, но открих моята Илийца. И ще я гледам докато вие, публиката, ми позволите.

„Една българка” - моноспектакъл на Снежина Петрова по разказа на Иван Вазов

Режисьор: Десислава Шпатова
Сценарий: Десислава Шпатова и Снежина Петрова
Композитор: Асен Аврамов