ВСИЧКО СВЪРШИ

d

Поредната година мина под балконите

и времето я глътна като мъничка сълза,

заключих в стаята със книгите сезоните

и тръгнах да догоня себе си пеша.

d

И виждам хора живи и желаещи,

строящи своите палати на страстта

Живеят в смисъл - радостни, страдаещи -

във миговете между раждането и смъртта.

d

Аз нямам нищо, никой не ме чака,

в ръката стискам пожълтял билет.

Отдавна трябваше да хвана с него влака

и да потърся за живота си сюжет.

d

Така и не заминах, книга не написах,

не знам годината коя е, кой сезон.

Сама измислих се, сама орисах

живота тъжен в книжния си дом.