КОГАТО ТИ СИ ТРЪГВАШ

d

Добре, щом искаш, замини!

Не, няма вече да заплача.

Ще те погледна за последен миг

как те поглъща жадно здрача.

a

Не ми останаха сълзи,

защото всичките ти ги отдадох

и мъката наследствена от теб

изцяло я изстрадах.

a

Но, край! Вратата се затръшна.

Не идвай вече в моя дом!

Защото ще разсърдиш люто

на болката ми злия гном.

a

Ще се затворя в клетка на страха

от чувства изтъкана.

Не искам в мрежата на любовта

да бъда омотана.

a

А след години с мойта дъщеря

ще си живеем във квартала

и вечер, приказката щом завърша,

тя с пръстче във уста ще е заспала.

a

Ще дойдеш… уморен, измръзнал,

случайно да потърсиш топлина.

Ще те приема, мъничко навъсена,

отдавна свикнала да съм сама.

a

От миналото кулите мечтателни

единствено за теб ще изградя.

Ще рухне времето. Ледът в душата ми,

топящ се ще разбуди любовта.

a

Любов напомнена от твоето завръщане,

която ти захвърли в пепелта…

Лъжа е. Нищо не е същото.

Иди си, скъпи, нямаш място у дома!