НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

d

Ще обичам като за последно.

Все едно, че утре идва края,

краят на вълшебството неземно,

всяло смут в покоя на безкрая.

a

Ще обичам като вятъра, отвяващ

в своите димни утрини мъглата,

като въздух разлюлян, оставящ

само клонки сухи след играта.

a

Ще обичам като морската вълна

с пенест дъх, разливаща се в пясъка.

Толкова могъща, нейната съдба

я обрича само на мига на плясъка.

a

Ще обичам като слънцето,

недостигнато от ничия ръка,

но дарявайки с лъчите зрънцето,

то покълва от коравата земя.

a

Ще обичам като мъничка снежинка,

крехка и безсилна, ако е сама,

но повела към земята своята дружинка,

чувствено ще умори студа.

a

Ще обичам като вечно млада,

искрена и чиста в своята мечта.

И безгрешна… Да, защото теб те няма,

а мечтата не опорочава любовта.