РЕКАТА

я

От скалното разпукване на две природи,

от нежното разкъсване на вечността,

родих се с устрем жадно - пълноводен

и спуснах се по склона на света…

я

Да диря неизвестното във западна посока,

през много язовирни пречки и стени.

Опитваха се да рушат душата ми дълбока,

но бързаща, пречиствах се със изворни води.

я

Не ще ме разрушат! Аз силата на Изтока,

на всякое начало, нося в мен,

на волността космическата мистика -

роден, пречистен, прероден.

я

Но уморена някога ще срещна слънцето

и неспокойна в него ще се разтопя.

Жена ще стана светлослънчева

и водно - слънчеви деца ще сътворя.

я

Ти никога недей забравя, че река съм

и всеки студ на твоите лъчи

отново ще ме върне на земята

при влюбените, вечните скали.