МЕЧТАНА

Не искам твоите скучни дни
и будните, отдадените нощи!
Приличаш ти на другите жени
до глупост мила и немощна.

S

Аз искам огън - обич и омраза -
със епицентър в твоите очи,
живот във всичките му хипостази,
любов, която да боли.

S

Не ме жали, война води със мене
за всяко късче наранена чест!
Човешкото пази ненакърнено!
Примирие ли? Никога. Протест!

S

Защото иначе във мое огледало
ще се превърне твоята съдба.
В женствеността, ужасно остаряла,
ще виждам теб и всякоя жена.

S

Бъди различна, луда, смела
със будни, свои сетива,
със мисъл, чужда на предела,
със горда, шарена душа.

S

Тогава моите дни и нощи
на щастието с теб ще обрека.
За пръв и сетен път немощен,
дарявам себе си и любовта.

хипостаза - от гръцки - нещо, проявяващо се в различни форми/състояния;
в религията и философията - фундамент, от който произтича всичко.