из “ЦВЕТЕН СВЯТ”

Началото на света — моят бебешки плач.

Домът ми. Четири стени, големи колкото све­та, пазят детството ми. Те ме прегръщат — големи, силни, топли и ръцете ми ги докосват в липсващо­то пространство на голямо-малката стая. Те се раз­стилат като килим, като пътека, като сняг и аз вървя през тях в спрялото време на обратно въртящия се часовник…

Четири чисти стени — облепени с безцветни фан­тазии. Мислите ми са дъга, с която оцветявам: шапка на кокиче, перце от пате, пролетен невен, пламък от огън, малко небе, стръкче трева, следдъждовна кал и частица нощ.

Четири бели стени, по които рисувам мечти — от пластелин, от пръст и листа. Форми, които се проме­нят от неживи в дишащи с едно движение. „Пласте­линче, стани! Листенце, падни!“ и мъртвата материя затуптява и раздвижва крайници в безкрайно весе­лата стайна природа.

Четири любими стени, които са моят свят.