из “ПОСЛЕДНИЯТ АНГЕЛ”

Това се случи някога, когато още нямаше сезони…

Писък. Стон на суеверието, че боли.

Един ангел падна. В чаршафите, ухаещи на пот и намачкани от тласъци. Обладан от дявола, който толкова мечтаеше за ангели.

Тя се събуди и потърси крилата си, но усети само миризма на изгорели пера. Небето се бе затворило под формата на таван. Вляво — нощно шкафче, върху което стоеше ореолът й. Вдясно — той, изкусителят, надзирател в нейния затвор. Бе осъдена. Бързо произ­водство, непозната тръпка и… доживотна присъда.

Това ли бе обичта? Ангел, наказан да бъде човек.

Тя погледна отново към шкафчето и единствения спомен за отминалата си радост. Чистотата вече й бе забранена. Едно ново, непознато чувство се наста­ни в мислите й. Осъзна голотата на изтръпналото си тяло, усети малкото пространство в килията си. Тя нямаше повече звезди — само малка светлинка, която съсредоточаваше четиристенно очите й.

Ангелът падна, да живее човекът!