ЧАШАТА

ййййййййййййййййййййййййййййййййййВсички ние сме чаши

ййййййййййййййййййййййййййййййййййв нечии пиянски ръце.

d

Жената упоява много, но омръзва

със нея си за седмица и даже две,

а после тръгваш с нищо необвързан

към своето поредно, ново питие.

d

Ти мина покрай мен и ме хареса -

една бездънна чаша пълна с алкохол.

Звучеше твоята любима, тъжна песен

и трябваше да давиш споменния сърцебол.

d

Поръбена, несръчно от ръце държана,

залепяна със обич от приятеля - стъклар,

Ти пиеш и забравяш бившата си рана,

а мене ме приемаш като божи дар.

d

Ще ти омръзна, споменът отново ще запее,

боли те много счупеното ти сърце

и всяко чувство в теб линее,

защото помниш грубите ръце.

d

Ти, стар алкохолико, просто спри!

Недей да давиш своите сърдечни грешки,

а трезво в чашата си погледни

и виж по ръбовете сълзите човешки.