из “НАШАТА РЕКА”

Ако те бях срещнала някога, на онзи стар крайпътен мост, нещата между нас може би щяха да бъдат различни.

По времето, когато бях край реката, разбрах от кантонера, който ловеше риба, взирайки се в разплаканите ми очи, че ти също си бил там. Аз не можах да пристигна навреме. Гледах дълго ромона на водите и слушах спомените на реката. Тя те помнеше.

Разказа ми как дълго си стоял надвесен над нея, стиснал здраво в ръката си малка кутийка. После тя видяла отблясък на бузата ти, но не бе сигурна дали слънцето те е погалило или си заплакал. Няколко дни си прекарал в това неподвижно състояние, оглеждайки се в реката, която нямаше спомен за мен. За нощите ти тя не знаеше, тъй като бе възрастна и малко недовиждаше.