ПЕПЕРУДЕНА НАДЕЖДА

Тя стои на прозореца. Будува. Някъде отсреща хората продължават да живеят. Всеки е повече от сам.

Гледат се с обич или омраза, но никой не стои на прозореца. Почти усеща как мислите й изкрещяват, излизат от главата й като какавида от твърдия си пашкул и хукват да го търсят. Хората отсреща се свиват с гръб или лице един към друг в леглата си. Туптят един до друг. А нейните мисли хвърчат като изгубени нощни пеперуди. Пътуват.

Той е някъде, омаян от бирени изпарения, с приятели. Иска да е до нея, но не може. Законите на физиката са безпощадни. Замества я. Прегръща бутилки, слуша гласове. Иска да я забрави поне за малко. Всяка тишина му напомня за нея и колко далеко е сега.

Тя отваря още по-широко очи, взирайки се навън. Като през отвори на пещера мислите й – изгладнели и слепи - хвърчат навън. Прилепи, които търсят храна за сърцето й.

Той не иска да говори с нея, а да усеща всяка гънка на тялото й върху себе си. Знае, че е невъзможно. Предпочита да я забрави, вместо да я дели с времето и пространството. Далечното й тяло е тяхно притежание. А сърцето й – част от далечината – неизвестно, недосегаемо. Всъщност душата й го плаши, защото говори на друг език, неразбираем.

Резултат с изображение за butterflies light art

Тя иска всичко, но се задоволява с малко, защото знае, че повече е невъзможно. Празна е. Всичките й пеперуди са изпратени да го търсят. Намират го сред приятелите му, чуват смеха му, забравата му. И тъжно закръжават около нощната лампа, за да бъдат видени.

Той се обръща, размахва ръка да ги прогони. Дори не вижда, че го гледат с нейните очи, облечени в цвета на нощницата й. Говорят му на своя тих, пеперуден език и изгарят. А той се обръща отново към замяната - неговата реалност, непеперудена, но истинска.

Резултат с изображение за women cry butterfly wingsТя продължава да стои на прозореца. Ефирните смърти на изгорелите й мисли се завръщат обратно. С писък на гладни прилепи, още по-невиждащи от преди. А по пещерните й отвори се образуват сталактити от сол. Още миг и тя започва да крещи с цялата енергия на последната си надежда.

Тогава той млъква. Сбогува се бързо с реалността и тъмният път го повежда през тишината.

- Ало, миличка, спиш ли? - прозвучава шепнешком гласа му, за да не настъпи сънищата й.

- Почти. – отговаря тя, а слушалката се пързаля непослушна по ръката й.

- Липсваш ми. Просто исках да го знаеш. Нали нищо не те боли?

- Добре съм, наистина съм добре.

Нещо тихо дращи роговицата му. Той също се вълнува по свой силен, мъжки начин.

- Знаеш ли колко пеперуди имаше тази нощ? Не съм виждал подобно нещо. Бяха красиви, но… изгоряха.

- Не са.

- Откъде знаеш?

- Просто знам.

Резултат с изображение за butterflies eyesТой не настоява повече. Праща й целувка, тя му връща своята и си уговарят среща в съня. Без ограничения.

Тя се отлепя от прозореца. Сърцето й е нахранено, а писъците замъркват като топъл спомен в леглото й.

Той разтърква очи, но дразнението продължава…

Две пеперуди с нейните очи кротко са заспали в ирисите му.

Comments (1)

МаргалоJune 1st, 2013 at 16:18

Прекрасна си, Стели…
Винаги ме оставяш бездумна…

Leave a comment

Your comment